Гвоздеите от Светия кръст – как с тях разпнаха Христос. Майката

Гвоздеите от Светия кръст – по какъв начин с тях разпнаха Христос. Майката на Константин Велики, ги придвижва в Рим. Днес елементи от Разпятието са разпръснати по целия свят.
През 4-ти век, по молба на своя ръководещ
наследник, император Константин I Велики, византийската императрица Елена пътува до Йерусалим, където провежда разкопки на мястото, където е заровен Христос. Оттам тя придвижва в Рим най-великите светини на християнството: част от животворящия Кръст, плочка с надпис „ Исус от Назарет, цар на евреите “, 4 гвоздея от
дървеното разпятие, корона от тръни, пръст от Голгота.
Ако за кръстът, плочката, трънения венец и земята всичко е съвсем известно, при гвоздеите има разминаване. В голям брой източници броят им варира от 3 до 14. Благодарение на радиовъглеродни проучвания на оживели реликви и аналози,
открити по време на разкопки от 1-ви век, е известно,
че гвоздеите, с които е разпънат Спасителят, са изковани във формата на четриъгълник с дължина 14 см. и тегло 84 гр. от нормално желязо.



Пироните са с квадратна форма, изковани от нормално желязо.

Съдейки по картините на художниците, изобразяващи разпнатия Исус Христос, би трябвало да има четири пирона, с които той е бил прикрепен към кръста – по един на ръцете и краката.
Но в православния кръст те са четири,
а в католическия единствено три. Оказва се, че мъченикът е бил прикрепен към кръста с 3-4 пирона, само че самият кръст също е бил вцепенен с пирони, както и плочката прикрепена към него. Това значи, че е изцяло допустимо да има доста повече гвоздеи от разпятието и всички те се смятат за християнски светини.

Според легендата, съвсем 70-годишната Елена, майката на император Константин, взема гвоздеите от Йерусалим със себе си в Рим. Когато се връща по море в родината си, тя принася в жертва на боговете един от гвоздеите по време на стихия и го хвърля във водата. Вторият гвоздей е забит в кралския шлем на нейния наследник, третият – в главата на неговата скулптура,
а четвъртия в подковата на коня му.
Известно е, че един гвоздей и останалите свети артефакти в началото са съхранявани в императорската резиденция на Елена, двореца Сесориан, където тя е живее. По-късно на неговото място, по избор на майка си, император Константин Велики построява църквата на „ Честния и Животворящ Кръст Господен “, която е наричана „ Базиликата на Света Елена “ или „ Базиликата на Сесориан “. За християнските светини тук е оборудван специфичен реликвеник,
в който се съхраняват остатъци от Христовите пристрастености.
В римските религиозни ръкописи има забавно известие, че още в древността са правени копия на гвоздеи, в които е инсталирано същинско парче от светата светиня. Може би император Константин Велики, който осъзнава цената на свещените пирони за християнството, дава части или даже
цели гвоздеи на владетелите в Европа.
През 16 век френският богослов Жан Калвин в известния си етюд за реликвите посочва цели 14 свети гвоздея, известни му през тези години, които се съхраняват в църковни храмове и манастири: в Милано, Рим, Сена, Трир,
Венеция, Кьолн, Париж, Бурж и други
Днес 30 европейски страни настояват, че имат гвоздеи от кръста или фрагменти от него. Има даже желязна корона на Ломбардия, съхранявана в италианския град Монца, в чийто обръч е инсталиран пирон от Светия кръст. В Русия,
също в московската катедрала
„ Христос Спасител “, се съхранява свещеният пирон на Христовото разпятие, който е донесен в страната в края на 17 век от грузинския княз Арчил.

През 2020 година израелски учени изумяват целия свят с новината, че са разкрили два пирона с частици от дърво и костна тъкан и те са гвоздеите от кръста Господен! Реликвите са открити в йерусалимското заравяне на свещеника Каиафа. И това е същият глава на свещениците на Юдея, на който е предаден плененият Христос, който взема историческото решение, че е по-добре
един човек да почине за целия народ.
Частта от Кръста, останала в Йерусалим, се съхранява там дълго време и е изложена за поклонение на хората. Практиката за обособяване на частици от кръста стартира още при императрица Елена – на път за Константинопол тя ги оставя
в учредените от нея манастири.
Ерусалимската част от Кръста е изгубена през 1187 г.; след провалянето на рицарската войска, светилището явно е завладяно от мюсюлманите, както оповестява Франк Ернул, участник в тази борба. Константинополската част от кръста е открадната през 1204 година след разграбването на византийската столица от кръстоносците.



Части от кръста в реликвеника на църквата „ Санта Кроче Джерусалеме “ в Рим.

Сега елементи от животворния кръст в Рим се съхраняват в базиликата „ Санта Кроче в Джерусалеме “, в базиликата „ Свети Петър “
във Ватикана и в катедралите на Пиза и Флоренция.
При проучването на тези реликви е доказано, че всички частици от Животворящия кръст се състоят от маслиново дърво. Това са частици от византийската част на кръста. А такива, произхождащи непосредствено от Йерусалимската част на Дървото, се намират в австрийския манастир Хайлигенкройц, в испанския манастир Санто Торибио де Лиебана в Кантабрия,
в Хофсбург във Виена, в Брюксел и Венеция.
Изглежда, че в света има задоволително частици от Кръста, с цел да се създадат няколко! Но откривателят Чарлз Рот де Флори споделя, че в случай че съберем всички частици от кръста в света, общото им тегло надали ще бъде една трета от тежестта на Христовия кръст. През 2006 година парченце от Животворящия кръст е изпратено в околоземната орбита.